Флопи дискът умря, да живее флопи дискът

Ако разгледате уебсайта на Том Пърски, ще се почувствате сякаш сте се върнали назад във времето - с дизайна, който включва малко снимки и още по-малко текст, както и с предлаганите там продукти: десет диска Verbatim в 3,5-инчов формат струват 14,95 долара; за конкурентния продукт на Imation трябва да платите 19,95 долара. Магазинът предлага и флопидискове, т.е. гъвкавите магнитни дискове, на които носителите на данни дължат общото си име: 50 броя се предлагат на цена от 50 долара.

Но дискетите, от които американецът Пърски понякога продава до 500 на ден, в никакъв случай не са само за носталгици. Най-важните му клиенти са компаниите, казва 73-годишният мъж. Според Европейския доклад за околната среда в авиацията средната възраст на всички въздухоплавателни средства е 11,6 години. Особено товарните самолети обаче са значително по-стари: средно на почти 22 години. „А тогава имаше само дискети", казва Пърски пред WirtschaftsWoche.

В случая с Boeing 747-700 например даден техник все още трябва да прехвърли данните, разпределени на осем дискети, в бордовия компютър за актуализация, която трябва да се извършва на всеки 28 дни и съдържа навигационни данни, като полетните планове или траекториите за подход към летището. По-старите рентгенови апарати или томографи с магнитен резонанс също се осъвременяват с помощта на дискети. В Германия например съществува изданието Digital Talk 64, което все още се издава изцяло на дискети, казва Щефан Хьолтген, професор по медии от университета в Бон. „Така че това е един вид пра-интернет, в който електронните текстове влизат в дома ни без WWW“.

Въртящи се магнитни дискове

В епохата на масивните персонални компютри, т.е. през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, флопидисковете бяха предпочитан мобилен носител на информация. След това по-нови и най-вече по-мощни технологии, като например USB памети, замениха въртящите се магнитни дискове, обвити в пластмаса. Средностатистическа USB памет със 128 гигабайта памет струва 12 евро. На тази цена получавате десет 3,5-инчови дискети. Но флашката съхранява почти 9000 пъти повече данни от десет такива дискети.

Хайке Вебер, ръководител на катедрата по история на технологиите в Техническия университет в Берлин, обяснява, че магнитните дискове все още се продават, от една страна, защото са добре познат и добре функциониращ носител на информация. И от друга страна, важи и фактът, че с изобретяването и разпространението на нова технология не всички предшественици изчезват автоматично. „Факсът, например, се използва и до днес, въпреки че електронната поща отдавна се е наложила", казва Вебер. А езиците за програмиране от следвоенния период, като например Cobol, които бяха в основата на компютъризацията на банките, публичните власти и предприятията през 60-те години, все още могат да бъдат открити в дълбочината на днешните IT системи в тези предприятия. това е един вид пра-интернет, в който електронните текстове влизат в дома ни без WWW. Снимка: Flickr

Бизнесът на Том Пърски и до днес разчита на тази упоритост, въпреки че по негови оценки дискети не се произвеждат от поне 15 години. В склада му в Лейк Форест, Калифорния, южно от Лос Анджелис, по рафтовете се трупат купища жълти, зелени, червени и сини дискети. Получава ги от клиенти от цял свят, а освен магазин за продажба, предлага и услуга за рециклиране на дискети чрез своя уебсайт.

Мигане и скърцане при стари компютри

На сглобени стари компютри светлинните диоди на десетки флопидискови устройства, монтирани едно върху друго, проблясват, издавайки скърцащи и повтарящи се звуци: Тук Пърски форматира изпратените дискети. Старите данни се изтриват, а дискетите се подготвят за препродажба. Тяхната продължителност на живот варира, тъй като за разлика от твърдите дискове те не се сканират без контакт; по този начин използването им води до износване на дисковете. Въпреки това Пърски е благодарен за всякакви дарения, за да осигури достатъчно количество. И дори ако форматирането е неуспешно, защото магнитният диск е дефектен, дисковете не се изхвърлят. „Доставяме дискове и на изпълнители и рекламодатели, които ги използват за промоции", казва Пърски.

Решението да открие магазина си в крайна сметка е базирано и на математиката: въпреки че през годините потребителите на дискети са все по-малко, броят на продавачите намалява още по-бързо. „Ако поставите двете криви една до друга, можете да видите: нараства пазарният дял на последния оцелял - т.е. на мен", казва Пърски.

И все пак самият той осъзнава ограничеността на бизнеса си: „Може би още пет години" - най-късно тогава дискетата ще се превърне в своеобразна икона, точно както в IT вица, който Пърски обича да разказва: „Малко дете тича при баща си с дискета в ръка и казва: „Тате, тате, виж, някой е отпечатал символа за save на триизмерен принтер“.